Лили ИвановаЛунната соната

И тази нощ аз знам ще оживее
под пръстите ти "Лунната соната",
с която ти душата ми ще сгрееш,
с която ще пропъдиш самотата.
И тази нощ над белите клавиши
ще затрептят пак пръстите ти леко
и през прозореца отворен ще въздишаш
и ще вървиш по лунната пътека.
Свири, свири, от кораба в морето
ще слушам аз най-нежната соната,
която се роди в очите и сърцето,
написа я с лъчите си луната.
Свири, свири, макар да съм далеко
аз пак ще слушам "Лунната соната",
че с нея ти остави ми, остави ми пътека
завинаги, завинаги в душата.
Свири, свири, макар да съм далеко
аз пак ще слушам "Лунната соната",
че с нея ти остави ми, остави ми пътека
завинаги, завинаги, завинаги.