Забързан мъж пред мен днес видях
понесъл във ръце цветя.
Спомен тъжен в мен оживя,
защото в него теб познах.
Обърнах гръб от страх, скрих очи,
усетих как дъхът ми спря.
Любовта ти в мен тъй горчи -
дали ще мога да простя?
Припев:
В коя ли днес си влюбен, лудо влюбен
както в мен в онези дни?
Коя омайваш с твоите цветя?
Не знам сега дали на нея
също сваляш всяка нощ безброй звезди
и цялата надежда на света.
От твоите лъжи и цветя
остана само шепа прах.
Без тебе дълъг път извървях-
живях, умирах, песни пях.
Получих милиони цветя
със много обич, без лъжа.
Щастлива бих дори и на теб
да мога да простя.
Припев:
Понякога човек във сълза
превръща чуствата на друг.
И пада от небето звезда
с душа, премръзнала от студ.
Върви живота ден подир ден,
не спира своя вечен бяг,
а любовта пътува към мен-
ще спре ли пак на моя праг?