Ваня КостоваДом от мечти

Може би се стъмва вън, може би е облак -
сякаш някой, с тъмна плам, скрива златен огън.
Сенките нахлуват в мен, устните ми съхнат -
аз ли съм момичето - извор непресъхващ?
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.
Скривам всички спомени, болката заключвам,
тръгвам с плахи стъпки аз, на обич да се уча.
Ето пак усмихвам се, светлина събирам,
но, едва привикнало, в мен сърцето спира.
А по пътя след теб тичат моите очи
и оставам сама в своя дом от мечти.
И заспивам в сълзите си.