Ваня КостоваРождество

Звън дочух - далечен звън,
звън - внезапен и тревожен,
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен...
Звезда над мене изгоря,
нощта от болка потрепери,
Прошепна хор - във храм аз бях,
дете бях и се молех!
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица,
и нещо скъса се във мен,
като в ранена птица...
Глас забравен - нощен глас -
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен -
с душата на сираче!
Забравих страх,усетих Бог -
и светлината ме прегърна...
И времето за дълго спря -
аз в себе си се върнах...