Ваня КостоваЗвезда

Господи!
Как да те направя щастлив
на рождения ти ден?
Искаш ли,да ти дам
за подарък себе си?
Вън дочух далечен звън,
звън внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен.
Звезда над мене изгоря
ноща от болка потрепери.
Прошепна хор във храма свят,
дете бях и се молех.
Запалих свещ от друга свещ,
ръка целунах на старица.
И нещо скъса се във мен,
като в ранена птица.
Глас забравен нощен глас,
дочух камбаната да плаче.
С душа горчива като мен,
с душата на сираче.
Забравих страх,
усетих Бог,
и светлината ме прегърна.
И времето за дълто спря.
Аз в себе си се върнах.
На-на-на-на-на-на!
Веднъж ослепи ме и падна над мене гореща звезда,
звезда искрометна и млада.Стопи се за миг нощта без следа.
Прекъсна дъха ми,когато отмина
затичах се бързо с ръце да я стигна,
но сякаш от мен избяга,дивна и свидна
все питам:
“Чия съдба нейде отнесе?”
На-на-на-на-на-на!
И от тогава тъгувам и викам:”Къде си,къде си звезда?”
Безкрайно далечна и земна остави /във мен следа./2
По тебе ще тръгна,света ще обгърна,
ще бродя безсънна в нощта да те върна,
защо ли избяга,дивна и свидна
къде си?
Чия съдба нейде отнесе?
На-на-на-на-на-на!