Πάντα μια ζωή κόντρα στη λογική
Τέλεια φυλακή όσοι μ' αγαπούσαν
Πού ήσουν εσύ τόσα χρόνια εσύ
Κι έγινα πληγή με όσα μ' ακουμπούσαν
Μέσα σε χιόνια και βροχές
Πόσο μεγάλωσα για δες
Και πόσο πάγωσα στο χθες
Που δεν πιστεύω στις φωτιές
Άργησες πολύ, δεν έχω ψυχή
Δεν είμαι παιδί πια μόνο μοιάζω
Άργησες πολύ, κόβω σαν γυαλί
Όποιον πλησιάζει και τρομάζω
Μακάρι να με φτιάξεις πάλι απ' την αρχή
Μακάρι να μ' αλλάξεις κι ας άργησες πολύ
Άργησες πολύ, στο 'χω ξαναπεί
Είσαι το νησί η θάλασσα που ψάχνω
Όμως μες στο νου φράχτες του μυαλού
Σύνορα παντού σ' όποιο χάρτη φτιάχνω
Η πιο αθώα μου πλευρά
Κρυμμένη πάντα στη σκιά
Πάλι σε φόβους τριγυρνά
και πάλι λείπει απ την καρδιά
Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης)Argises Poli/Άργησες πολύ (Превод)
Добави в любими
129
Nikos Apergis - Kommati Tis Zois Mou / Κομμάτι Της Ζωής Μου Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης) - Κανείς δεν ξέρει/Kaneis den kserei/Никой не знае Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης) - Stin Palami Sou Epano / Στην Παλάμη Σου Επάνω (Превод) Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης) - Μεταξύ μας/Metaksi mas (Превод)
Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης) - Argises Poli/Άργησες πολύ (Превод) Текст
Докладвай текста
Giorgos Sampanis(Γιώργος Σαμπάνης) - Argises Poli/Άργησες πολύ (Превод) Превод
Винаги, цял живот - срещу логиката,
Перфектния затвор - тези които ме обичат
Къде беше ти толкова години? Ти?
Превърнах се в рана с твоето докосване.
В зими и дъждове,
Колко пораснах, виж.
Толкова замръзвах в миналото,
че вече не вярвам на огньове.
Много закъсня, вече нямам душа.
Не съм дете вече, само приличам.
Много закъсня, режа като стъкло
който се доближи до мен и се плаша
Да можеше да ме създадеш отново
Да можеше да ме промениш, но много закъсня...
Много закъсня, пак ще ти го кажа
Ти си остров, морето, което търся
Но в ума, ограниченията на съзнанието
граници навсякъде, каквато и карта да следвам.
И най-невинната ми страна
Скрита е винаги в сянка
Отново в страх скита
и отново липсва от сърцето...
Докладвай превода Искам превод Добави преводПерфектния затвор - тези които ме обичат
Къде беше ти толкова години? Ти?
Превърнах се в рана с твоето докосване.
В зими и дъждове,
Колко пораснах, виж.
Толкова замръзвах в миналото,
че вече не вярвам на огньове.
Много закъсня, вече нямам душа.
Не съм дете вече, само приличам.
Много закъсня, режа като стъкло
който се доближи до мен и се плаша
Да можеше да ме създадеш отново
Да можеше да ме промениш, но много закъсня...
Много закъсня, пак ще ти го кажа
Ти си остров, морето, което търся
Но в ума, ограниченията на съзнанието
граници навсякъде, каквато и карта да следвам.
И най-невинната ми страна
Скрита е винаги в сянка
Отново в страх скита
и отново липсва от сърцето...